Историята на Мишо

Историята на Миро

Историята на Мери

Историята на Трайчо

Шанс за младите хора в риск, вяра, че е възможно да се развият и да са достойни и равноправни членове на обществото – това е мисията на Център 16+. Важен е всеки млад човек. Екипът на 16+ ежедневно подкрепя младежи в трудна житейска ситуация да стъпят на краката си и да поемат по своя достоен път.

 

Един от тях е Мишо. Запознайте се с неговата история. Мишо остава сирак и израства в социален дом – Дома за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа в с. Разлив.

 

Още като дете трябва да се бори с несгодите на живота. Помощник е на готвача в Дома.

 

Без семейство, без родителска подкрепа, той успява с много упоритост и труд да завърши средно образование в гимназията в град Ботевград. Можем само да си представяме какви усилия и каква самодисциплина и характер е трябвало да прояви Мишо в социалната среда, която е реалност в тези домове(спалня със седемнадесет легла и печка със дърва за отопление), за да се подготвя за всеки изпит и всяко контролно. Но той не спира дотам. Сега е студент в НСА „Васил Левски” със специалност „Учител по физическо възпитание”. Мишо вече е на 24 години. Преди няколко месеца сключи брак с приятелката си Христина. А сега имат и прекрасна дъщеря, която се казва Веселина. През цялото време екипът на Дневен център 16+ подкрепя Мишо и следи неговата съдба. Помогна за организирането на сватбеното им тържество и за настаняването на младото семейство в общежитие.

 

Животът на едно младо семейство без подкрепата на родители, без подходяща социална среда и в условията на криза е изключително труден, но те не се предават. Не се предава и Мишо след тежкия и унизителен инцидент с него – пребит е жестоко от „скинхедс” в автобус на връщане от занимания в Академията. Постъпва в болница, наранен физически, но и психически от расистките обиди и унижението. Жена му Христина, бременна в седми месец потърси отново помощ в 16+ - там, където се чувства сигурна и разбрана, за да се намерят средства за неговото лечение. За щастие Мишо се възстановява бързо и се връща в университета.

Миро е един от младежите, които посещават центъра и участват в различни клубове по интереси като: спорт, рисуване, компютри, готварство, градинарство. Той е успял да се промени и да преодолее вредните навици от уличния начин на живот, който е водил. Реших да разговарям с Миро за неговата история. Ето какво ми разказа той за себе си:

 

Роден съм в Силистра и съм на 19 години . Като бях на 9 години дойдохме с майка ми в София. Аз се изгубих на гарата. Там се научих да дишам лепило. Като станах на 10 години ме взеха в Дом "Вяра, надежда и любов". После започнах да уча и напуснах дома, за да се върна при майка си. Тя си имаше приятел, но той ме тормозеше - физически и психически. Започнах да бягам от училище. Учил съм до седми клас.

 

Прекъснах поради заболяване на майка ми от туберкулоза. Трябваше да гледам по-малкия си брат, но много искам да продължа да уча. Имам диплома - първа степен за барман, сервитьор и помощник готвач. Искам да изкарам втора и трета степен на тази диплома. Това е моето образование засега.

 

Уличният живот ме научи да оцелявам във всякакви ситуации, в които повечето младежи на моята възраст от нормални семейства не биха се справили. Това донякъде ми помага, но и ми пречи, защото на улицата придобиваш навици, които в нормална атмосфера не са подходящи. Все пак се съм научил, че приятелството и доверието значат много повече от колкото куфар с пари.

 

Посещавам Центъра през деня. Там се научих как да си разпределям парите, как да си правя план за деня и как да се държа с връстниците си. Участвам в различни ателиета - "Вкусно", "Фитнес", "Компютри", "Шивачество", "Керамика". Обичам да играя футбол и да се занимавам с фитнес.

 

Надявам се, че ще успея да си стъпя на крака. Искам да се изуча. На 03 февруари тази година започнах работа в печатница ИПК "Родина" - София. Живея отново с майка си и по-малкия си брат. Надявам се да запазим добри взаимоотношения, за да не се наложи отново да съм на улицата.

Мери е настанена в КЦ през 2013г. с полицейска закрила за насилие в семейната среда. Детето бързо се адаптира и намира много приятели. Свърза се трайно със социалните работници на центъра.

 

След тримесечен прeстой и оценка на риска за връщане в семейна среда, беше преместена в друга институция до навършване на пълнолетие.

 

През есента на 2015г. Мери навърши 18 години, напусна ДДЛРГ ”Св. Иван Рилски” и отново се прибра при роднините си в гр. София. При престоя си в институцията детето поддържаше контакти със социалните работници на КЦ по телефона.

 

Мери отново ни потърси в началото на 2016г. когато посети центъра ни. Девойката проявяваше интерес как може да довърши образованието си. След по- задълбочени разговори тя ни сподели, че семейната обстановка не се е променила с годините и е много разочарована. Екипът на КЦ откликна и благодарение на дългогодишното ни партньорство с Фондация “Конкордия България”, Мери беше настанена в тяхната институция за младежи, където ще посещава курсове по интереси и ще продължи образованието си.

 

Едно младо момиче върви напред само по своя не лек житейски път, но знае, че може да разчита на нашата подкрепа.

Трайчо е на 12 години и е едно от единайсетте деца на Василка Колева.

 

Детето живее в столична махала с преобладаващо ромско население в незаконна постройка, при изключително тежки комунално-битови условия. Жилището не е електрофицирано и няма течаща вода и санитарен възел. Детето не посещава училище и прекарва по-голямата част от свободното си време на улицата, заедно с братята и сестрите си и други деца от квартала. Приятелите, с които излиза дишат лепило, просят, крадат и проституират като някои от тях употребяват наркотици. Има засегнати и от вируса на СПИН. Вследствие на системната мобилна социална работа, детето все по-често предпочита да посещава през деня ЦРДУ, вместо да скита по улиците с компанията си. Като цяло се наблюдава осезателна промяна в поведението му, по отношение спазване на постигнатите дотоворки със социалните работници за посещение на Центъра. Трайчо започна да проявява интерес към ограмотителните занимания, провеждани от педагога на ЦРДУ. Наблюдава се и тенденция към повишаване на хигиенните навици и поддържане на сравнително добра лична хигиена, като се има предвид тежките условия при които живее детето.

 

Миналата година, вследствие на тежко заболяване, умира майка му и така Трайчо остава без подкрепа от страна на родителите си, тъй като баща му е неизвестен. В общността няма близки роднини, на които да може да разчита, с изключение на някои „доброжелатели”, които биха го тласнали към „вредните навици”, характерни за обкръжението му.

 

Всяко дете има нужда от постоянна и топла грижа. Дано и Трайчо я получи час по- скоро!

Лична история

 

2016 © Сдружение "Деца и юноши"

дизайн и програмиране: