ИСТОРИЯТА НА МИШО

Не се предавай

Шанс за младите хора в риск, вяра, че е възможно да се развият и да са достойни и равноправни членове на обществото – това е мисията на Център 16+.
Важен е всеки млад човек. Екипът на 16+ ежедневно подкрепя младежи в трудна житейска ситуация да стъпят на краката си и да поемат по своя достоен път.
Един от тях е Мишо. Запознайте се с неговата история.
Мишо остава сирак и израства в социален дом – Дома за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа в село Разлив.
Още като дете трябва да се бори с несгодите на живота. Помощник е на готвача в Дома.
Без семейство, без родителска подкрепа, той успява с много упоритост и труд да завърши средно образование в гимназията в град Ботевград.
Можем само да си представяме какви усилия и каква самодисциплина и характер е трябвало да прояви Мишо в социалната среда, която е реалност в тези домове(спалня със седемнадесет легла и печка със дърва за отопление), за да се подготвя за всеки изпит и всяко контролно. Но той не спира дотам. Сега е студент в НСА „Васил Левски” със специалност „Учител по физическо възпитание”.
Мишо вече е на 24 години. Преди няколко месеца сключи брак с приятелката си Христина. А сега имат и прекрасна дъщеря, която се казва Веселина. През цялото време екипът на Дневен център 16+ подкрепя Мишо и следи неговата съдба.
Помогна за организирането на сватбеното им тържество и за настаняването на младото семейство в общежитие.
Животът на едно младо семейство без подкрепата на родители, без подходяща социална среда и в условията на криза е изключително труден, но те не се предават.
Не се предава и Мишо след тежкия и унизителен инцидент с него – пребит е жестоко от „скинхедс” в автобус на връщане от занимания в Академията. Постъпва в болница, наранен физически, но и психически от расистките обиди и унижението.
Жена му Христина, бременна в седми месец потърси отново помощ в 16+ - там, където се чувства сигурна и разбрана, за да се намерят средства за неговото лечение.
За щастие Мишо се възстановява бързо и се връща в университета.
Да бъдеш родител не е лесно, особено, когато нямаш доходи и подкрепа от близките си. Мишо и Хриси се справят трудно финансово, но ние сме винаги до тях и им помагаме, за да продължават напред с вяра и да отгледат своето дете.
Познаваме Мишо от години. Обръщал се е към нас за помощ в най-трудните си моменти.
Сега най-важното за Мишо е да завърши висшето си образование. Да бъде като всички нормални млади хора, да е уверен в себе си и бъдещето на семейството си - това е мечтата на всяко дете, израснало без дом и родителска топлина.
Екипът на 16+ със своя професионализъм, вяра и възможности е и ще бъде винаги до него.
Това е една от многото истории, които познаваме. Център 16+ е отворен за всички млади хора в риск и ежедневно ги подрепя в борбата им с трудностите, които срещат по своя път.

ИСТОРИЯТА НА МИРО

Роден съм в Силистра и съм на 19 години . Като бях на 9 години дойдохме с майка ми в София. Аз се изгубих на гарата. Там се научих да дишам лепило. Като станах на 10 години ме взеха в Дом "Вяра, надежда и любов". После започнах да уча и напуснах дома, за да се върна при майка си. Тя си имаше приятел, но той ме тормозеше - физически и психически. Започнах да бягам от училище. Учил съм до седми клас.

Прекъснах поради заболяване на майка ми от туберкулоза. Трябваше да гледам по-малкия си брат, но много искам да продължа да уча. Имам диплома - първа степен за барман, сервитьор и помощник готвач. Искам да изкарам втора и трета степен на тази диплома. Това е моето образование засега.

Уличният живот ме научи да оцелявам във всякакви ситуации, в които повечето младежи на моята възраст от нормални семейства не биха се справили. Това донякъде ми помага, но и ми пречи, защото на улицата придобиваш навици, които в нормална атмосфера не са подходящи. Все пак се съм научил, че приятелството и доверието значат много повече от колкото куфар с пари.

Посещавам Центъра през деня. Там се научих как да си разпределям парите, как да си правя план за деня и как да се държа с връстниците си. Участвам в различни ателиета - "Вкусно", "Фитнес", "Компютри", "Шивачество", "Керамика". Обичам да играя футбол и да се занимавам с фитнес.

Надявам се, че ще успея да си стъпя на крака. Искам да се изуча. На 03 февруари тази година започнах работа в печатница ИПК "Родина" - София. Живея отново с майка си и по-малкия си брат. Надявам се да запазим добри взаимоотношения, за да не се наложи отново да съм на улицата.

Имате въпроси?